Българската музика вече струва 145 млн. евро – и тепърва усилва звука
Време е да забравим клишето, че музиката е просто " просвета на дотации ". Ново национално проучване демонстрира нещо напълно друго: българската музикална сцена генерира впечатляващите 145 милиона евро годишно.
Любо Киров онлайн в НДК: 25 години откровеност, музика и обич към хората
Ето по какъв начин мина първият от двата му поредни концерта на 16 и 17 октомври
Данните бяха показани от Асоциация на самостоятелните музикални реализатори и продуценти (АНМИП) и световната изследователска организация - и звучат като шлагер, който занапред ще се върти дълго.
Музиката пораства по-бързо от упованията
Пазарът се развива с устойчиви двуцифрени темпове - по-бързо, в сравнение с демонстрират формалните статистики. Най-важният " спонсор " на промишлеността? Публиката.

80% от приходите идват непосредствено от крайните консуматори - хората, които купуват билети, абонаменти, мърч и поддържат обичаните си актьори.
А стриймингът? Той към този момент не е бъдеще - той е настояще. Само за пет години приходите от цифрови платформи са се утроили и доближават над 9.5 млн. евро годишно. Българската музика се слуша на всички места - от слушалки в метрото до плейлисти на другия завършек на света.
Концертите са новият златен стандарт
Живата музика държи пулса на промишлеността. Продажбата на билети за концерти и фестивали образува 57% от всички доходи - повече от половината пазар. Фестивалното лято, клубните турнета и аренните концерти освен пълнят залите, само че и зареждат стопанската система към тях - от подиуми и техника до туризъм, хотели и превоз.

Паралелно с това приходите от авторски и сродни права посредством ПРОФОН и Музикаутор скачат надлежно с 19% и 37% за последните три години. Това значи едно: пазарът става по-професионален и по-прозрачен.
Музиката като тактика, не като разход

От АНМИП са безапелационни - време е институциите да спрат да гледат на музиката като на културен разход и да я разпознаят като стратегическа инвестиция. Мащабът към този момент е налице. Потенциалът - също. Това, което липсва, съгласно разбора на KANTAR, е координирана държавна политика, която да трансформира локалния триумф в интернационален пробив.
България може да утрои музикалния си експорт

Проучването заключава, че страната има действителен потенциал да утрои интернационалното си наличие, в случай че институциите работят синхронизирано. Талант има. Публика има. Дигитални канали има. Необходима е архитектура, която да свърже всичко това в резистентен модел за световно развиване.
6-те музикални събития на февруари
Слушаме MARCUS & MARTINUS, THE BOOTLEG BEATLES, AMÉLIE, " БРИЛЯНТИН ", ТОМАС АНДЕРС и
Как са изчислени 145-те милиона
Докладът на KANTAR комбинира национално представително потребителско изследване, експертни изявленията с основни фигури от музикалния и финансовия бранш, разбор на обществени статистически данни и финансови доклади. С други думи - не става дума за възторг, а за измерена икономическа действителност.
Любо Киров онлайн в НДК: 25 години откровеност, музика и обич към хората
Ето по какъв начин мина първият от двата му поредни концерта на 16 и 17 октомври
Данните бяха показани от Асоциация на самостоятелните музикални реализатори и продуценти (АНМИП) и световната изследователска организация - и звучат като шлагер, който занапред ще се върти дълго.
Музиката пораства по-бързо от упованията
Пазарът се развива с устойчиви двуцифрени темпове - по-бързо, в сравнение с демонстрират формалните статистики. Най-важният " спонсор " на промишлеността? Публиката.

80% от приходите идват непосредствено от крайните консуматори - хората, които купуват билети, абонаменти, мърч и поддържат обичаните си актьори.
А стриймингът? Той към този момент не е бъдеще - той е настояще. Само за пет години приходите от цифрови платформи са се утроили и доближават над 9.5 млн. евро годишно. Българската музика се слуша на всички места - от слушалки в метрото до плейлисти на другия завършек на света.
Концертите са новият златен стандарт
Живата музика държи пулса на промишлеността. Продажбата на билети за концерти и фестивали образува 57% от всички доходи - повече от половината пазар. Фестивалното лято, клубните турнета и аренните концерти освен пълнят залите, само че и зареждат стопанската система към тях - от подиуми и техника до туризъм, хотели и превоз.

Паралелно с това приходите от авторски и сродни права посредством ПРОФОН и Музикаутор скачат надлежно с 19% и 37% за последните три години. Това значи едно: пазарът става по-професионален и по-прозрачен.
Музиката като тактика, не като разход

От АНМИП са безапелационни - време е институциите да спрат да гледат на музиката като на културен разход и да я разпознаят като стратегическа инвестиция. Мащабът към този момент е налице. Потенциалът - също. Това, което липсва, съгласно разбора на KANTAR, е координирана държавна политика, която да трансформира локалния триумф в интернационален пробив.
България може да утрои музикалния си експорт

Проучването заключава, че страната има действителен потенциал да утрои интернационалното си наличие, в случай че институциите работят синхронизирано. Талант има. Публика има. Дигитални канали има. Необходима е архитектура, която да свърже всичко това в резистентен модел за световно развиване.
6-те музикални събития на февруари
Слушаме MARCUS & MARTINUS, THE BOOTLEG BEATLES, AMÉLIE, " БРИЛЯНТИН ", ТОМАС АНДЕРС и
Как са изчислени 145-те милиона
Докладът на KANTAR комбинира национално представително потребителско изследване, експертни изявленията с основни фигури от музикалния и финансовия бранш, разбор на обществени статистически данни и финансови доклади. С други думи - не става дума за възторг, а за измерена икономическа действителност.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ




